Михаела Стефанова - приятелят на музиката

Публикуване

Михаела Стефанова е прекрасна млада жена от Стара Загора, която живее със семейството си в Швейцария, но не спира да помага на своя град, а и не само.  Тя подкрепя деца с музикални таланти от цялата страна като им осигурява инструменти. Нейните дарения стигат до Варна и Видин. Нашите приятели от Долап.бг направиха чудесно интервю с нея, която можете да видите надолу в статията. Радваме се, че работата ни среща с хора като Михаела, която дори предизвикателната 2020 не успя да спре да прави своето чудо.

Михаела Стефанова – светлото и добро Момиче-Коледа на всички сезони

На 12 април 2019 г. в Операта на Стара Загора се проведе благотворителен концерт „Вечер на младите таланти  – класиката среща поп музиката” в който взеха участие настоящи и бивши възпитаници на Музикалното училище, както и две международни звезди – Роберта Баньоло и Давиде Галаси. Средствата от концерта бяха добавени към швейцарските дарения и на 28 юни в НУМСИ „Христина Морфова”, директно от чешката фабрика пристигна новият роял „Петроф”, модел „Бора”.

През 2020, въпреки извънредната ситуация, в НУМСИ „Христина Морфова” 14 пиана, някои от които невъзможно да бъдат ремонтирани, бяха сменени с по-нови инструменти.

На 1 октомври тази година Стара Загора беше открит новият Културен център за даровити деца „Проф. Петър Жеков“. За неговата зала бе осигурен прекрасен инструмент – роял. Друг роял бе осигурен и за концертната зала на Регионална библиотека „Захарий Княжески”.

В основата на щедрите дарения е партньорът на старозагорския Обществен дарителски фонд - Швейцарско-българската културна асоциация, която е основана от Старозагорската пианистка Михаела Стефанова. Михаела организира редица благотворителни концерти в Швейцария, а инструментите са доставен със съдействието на Община Стара Загора в лицето на кмета Живко Тодоров.

Михаела Стефанова е завършила Музикалното училище в родния си град Стара Загора и Музикалната академия „Панчо Владигеров” с пиано и специализира във висшия университет по изкуства в Берн. Сега живее със семейството си в Санкт Гален, Швейцария, изнася солови и камерни концерти, преподава пиано в две училища и същевременно е органистка в три църкви.

Михаела е специален гост на Долап.бг в рубриката „Млади, красиви и талантиви”. Изключително сме благодарни за това интервю. Гордеем се, че градът има такива деца като Михаела. „Гордеем се” дори е меко казано и е клише. Михаела е вдъхновител, тя е Светлото и Доброто, което обикновено търсим и си пожелаваме около Коледа. В този смисъл тя е Момиче-Коледа във всички сезони.

Как би описала на чужденец родния си град?
Красив, с хубави прави улици, град на липите, художниците и поетите; компактен , удобен за живеене; един от основните икономически центрове в страната, град с голямо културно и историческо минало и значение за България,

Коя история от детството ти е дала криле за полет?
Историята, за приемането ми в музикалното училище трети за четвърти клас. Подготовката не беше лека. Аз свирех вече няколко години на пиано, но винаги по задължение и заръка на моите родители. След като бях приета първа, разбрах, че това е моето призвание, а именно пианото!

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Всички. Благодарение на моите учители от музикалното училище в Стара Загора успях да развия дарбата си, да продължа да се усъвършенствам и да бъда, това, което съм сега.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Винаги напред!

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Красиво дърво с много клони.

Кое от преживяванията,вкусовете, усещанията,приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Моето детство беше изключително цветно, с много емоции. Всеки концерт беше неповторимо изживяване. Бих казала,че всяко излизане на сцена, независимо къде, кога и пред кого беше приключение за мен, всъшност така и до днес. Обичах много баба ми да прави домашен течен шоколад и винаги като ходех на гости питах дали ми е приготвила. Незабравими за мен са спомените от новогодишните празници с другата ми баба и дядо ми, това беше традиция в нашето семейство, приготовленията, винаги имаше шоу програма, очакването на фойерверките и чудесната руска салата, която баба правеше, незабравим вкус за мен!

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“?
Тази фаза е нашата метаморфоза, нужна за съзряването на малкия човек- физиологично, емоционално и интелектуално. Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени? Защото тогава детето изживява своето развитие и всички околни изпитват последиците от промените, най вече тези на психиката.

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Не мисля. Може би, не искат да порастнат или ги е страх да се справят сами в живота, но това не означава, че са още във фазата”пубертет”, според мен.

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?
Може би при някои целенасоченост и търпение.  А кои са силните страни на сегашните млади? Че имат повече възможности и всеки може да бъде “гражданин на света”, а именно да живеят в едно космополитно общество, в което да споделят общи морални ценности, независимо от етническата си принадлежност.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и в творчеството?
С много работа за голям успех, с ваканция за свежа мисъл, на нов дъх стартирам, премислям, оглеждам се, сверявам и действам. Тогава вътрешният ми компас работи най-добре.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Харесвам сериозни, организирани хора, които знаят какво искат и преследват целите си,  работливи, креативни, амбициозни.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволна, да си независима?
Моята, тази която имам в момента

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Източна и Западна Европа?
Независимо от стила, всеки един творец е много индивидуален. Но въпреки това, той е повлиан винаги от световните тенденции в изкуството. Според мен те могат да се различат по фолклорните нотки в творчеството си.

Каква би искала да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Пианист и учител, каквто съм сега, разбира се с още повече опит и на още по- голяма сцена. Няма значение къде, но бих искала да съм със съпруга ми, който безкрайно много обичам.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Обичам, защото обичам да раздавам любов и да помагам!

Коя приказка би прочела довечера на детето в себе си?
Обичам от малка басните на Езоп и Лафонтен и си спомням за тази на Езоп за “Мравката и гълъбът” и поуката от нея: Щом някой стори добрина, рано или късно ще му се върне тя. Често се сблъсквам с хора, които завиждат и си казвам поуката от друга басня за “Зевс, Прометей, Атина и Мом”: Злословникът завижда и разпространява клевети, защото е неспособен да твори!

Коя българска поговорка харесваш и защо?
"Който пее, зло не мисли”, защото мисля, че хората на изкуството имат голяма душа.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/? Къде?
Разбира се, в моята родина. Обичам България! Какво?- Мястото, където се чувствам спокойна и щастлива, значима и ценена. Където и да е по света, но с любимите ми хора. Това в момента е Швейцария, мястото свързано с моята работа и живот. Но сърцето ми е в България!